БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ОСЕМНАДЕСЕТИ ВЕК
BULGARIAN SOCIETY FOR EIGHTEENTH CENTURY STUDIES
SOCIÉTÉ BULGARE D’ÉTUDE DU XVIIIE SIÈCLE
ДЪЛГИЯТ XVIII ВЕК
III. КНИГИТЕ КАТО СЪБИТИЯ В ЕВРОПА И ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРЕЗ 18-19 ВЕК
Ангелина ВАЧЕВА – Книгите събития в кореспонденцията на Валентин Жамре-Дювал и Анастасия Соколова (1762–1774)
Рая ЗАИМОВА – За рецепцията на Монтескьо в България
Елмира ВАСИЛЕВА – Книжовната дейност на американските протестантски мисионери в Цариград през ХIХ век
Маргарита СЕРАФИМОВА – Книгата в огледалото на книгите
Николета ПЪТОВА – Първата автобиографична книга на бивш роб – житейски наративи и политически послания
Цветан РАДУЛОВ – Пътеписната литература за Османската империя през XVIII век – в търсене на познатото и непознатото
Мария ШУШАРОВА – Летописни бележки от „Обретенов сборник“ за края на XVIII век – османски контексти
Мария ПОЛИМИРОВА – Цетинските инкунабули в България
Десислава УЗУНОВА – Общата читателска рецепция на цикъла „Чудеса Богородични“ и Паисиевата История славянобългарска (по свидетелствата на три ръкописа)
Сирма ДАНОВА – Вина и оневиняване в новобългарските преводи на История славянобългарска
Красимира ХАДЖИЕВА – Интересът на Западна Европа към официалния език на Османската империя: Institutionum linguae Turcicae libri quatuor – първата печатна граматика на турския език
Маргарита ДОБРЕВА – За творбите, преведени от османския учен и общественик Мюниф паша
Надя ДАНОВА – Ако хартията можеше да се изчервява
Надежда АЛЕКСАНДРОВА – Историята за Геновева в българската култура на ХІХ век
Пламен АНТОВ – Библиотеката на Кандов или за литературното несъзнавано на „Под игото“ като национално-епопеен роман
Николай ЧЕРНОКОЖЕВ – Питания за четенето в дванадесет страници
Кета МИРЧЕВА – Към историята на една книга: „Черковний въпрос“ на Светослав Миларов – създаване, среща с османската цензура и публикация
Андриана СПАСОВА – Неиздадените книги на Найден Геров: ръкописната тенденция в контекста на демократизирането на знанието